Другият Дяволски мост

Когато бях малка родителите ми много често ме изпращаха през ваканцията на гости при мои роднини в град Кърджали. Като цяло в онези години градът си цъфтеше. Имаше оловно-цинков комбинат и такъв за златосъдържащи руди. Първият хранеше 80% от населението, хората взимаха прилични заплати, инфраструктурата беше що-годе уредена, хората бяха усмихнати и дружелюбни.

Това са моите приятни спомени от това градче. Интересното за мен беше, че река Арда преминава и разделя града на две части. Има 4 моста, които свързват града. Единия е пасарелка на сигурно сто години, доста изхабена, още тогава беше с доста изпочупени и ръждясали парапети, другият мост е наричан от местните „Новият мост“, да много добре направен с по две платна в двете посоки, осветен, но третият остави най-силно впечатление у мен. Това е въжения мост. Да, този мост може да ти покачи адреналина до високи равнища. Когато се движиш по него той се люшка и металните въжета плющят, а на теб ти се вие свят, защото се намираш над пълноводната река Арда. И ако това не е достатъчно и за най-големите любители на високия адреналин имаше и по някоя липсваща дъска или директно дупки в тях, в които спокойно крака ти влиза. Преминеш ли веднъж оттам и после не искаш да се върнеш, но явно местните бяха свикнали, защото на ден минаваха десетки, дори стотици без дори следа от притеснение. Колкото и страшно да звучи, всъщност на нас децата ни беше много забавно да минаваме от този мост и всъщност е доста атрактивен и дори когато стъпиш на твърдата земя известно време оставя в теб усещането, сякаш продължаваш да се люлееш. Сега разбирам, че кмета е задвижил работите по ремонта на този мост, е крайно време беше. Ще ми бъде интересно да го видя отново, но този път без толкова много препятствия. И за да подкрепя думите си ето едно видео, за да се убедите в истинността им.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply