Обичам Цветница! Макар че не съм именичка днес, това е един от любимите ми празници в годината. Традиционно всяка година си взимам върбова клонка и я закачам вкъщи. Знам, че символиката на тези клонки е да напомнят палмовите такива, с които някога е посрещнат Христос в Йерусалим, но за мен те имат малко по-магично значение. Възприемам своята върбова клонка като символ на надеждата и вярата в чудесата. Вярвам, че ако подаря на някого върбова клонка ще го спохожда щастие и показвам, че му желая радост от сърце. Всяка година си окачвам едно венче на вратата и не го свалям до следващата година, когато го сменям с новото. Поверието гласи, че тока се носи здраве в къщата, но аз не го правя единствено с надеждата за здраве и благополучие…
Правя го, защото имам собствено усещане за празника. От Цветница до Великден има точно една седмица, в края на която според легендите се е случило най-голямото чудо. Не случайно точно тогава ще си кажем “Христос Воскресе” – това са седем дни на очакване, на подготовка за чудото, на случването на най-голямото чудо. Може да звуча лековерно, но за мен Цветница винаги е бил празникът, който носи надежда в душата и доброта в сърцата ни. Носи пролетта след себе си, възкресението на природата и любовта у хората. Виждам новият живот и цветовете, усмивките на хората са навсякъде около мен, усещам уханието и свежестта във въздуха, долавям трептенето на живота и всичко това ме изпълва с позитивизъм.
На днешния ден искам да пожелая на всички вас да отворите сърцата си. Не забравяйте, че външната красота е нищо без вътрешна. Затова радвайте се на живота, бъдете благодарни, никога не губете надежда и вярвайте в чудесата около себе си.