Специални хора

Винаги съм обичала танците. В хореографското училище ме приеха първа и завърших със златен медал, но пред 90-те години тук започнаха да затварят балети и ансамбли. Не знаех накъде да продължа. Учих една година японистика, защото се бях влюбила в Япония. След едно пътуване по програма на фондация Кирил и Методий, работех и като асистент- хореограф на ансамбъл “Гоце Делчев”. Мой съученик от Хореографското, който учеше в Дюкейнския университет и танцуваше в ансамбъла към него за източноевропейски фолклор – Тамбурица, се върна и каза трябва да кандидатстваш при нас. Имах си гадже, хубав живот, но всички ходеха в Америка. И така се явих на Тойфъл, подадох документи, записахме касета, изпратихме я и ме приеха със стипендия.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply