Днес влязох в една от любимите ми книжарници. Реших да разгледам новите книги, които са се появили след последното ми посещение, и да видя дали съм пропуснала нещо интересно. Както се разхождах между рафтовете, разглеждах познатите ми и непознати заглавия и минавах покрай сектора за трилъри и криминални книги, забелязах една интересна жена.
Тя не ме привлече с това какво четеше или как изглеждаше, а по-скоро с начина, по-който четеше. Взимаше една книга, преглеждаше анотацията отзад и ако й допаднеше, се зачиташе в последните две страници от книгата.
Стана ми много странно от този подход за избор на книга. Аз лично го възприемам малко като спойлер. Веднъж погледнах последното изречение на една книга, която четях, и съжалявах през цялото време, защото то ми издаде целия сюжет на романа. Къде е удоволствието и напрежението, ако предварително знаеш края? Това е все едно първо да ти пуснат финала на някой филм и едва след това да започнеш да го гледаш от самото начало.
Въпреки това обаче ми стана любопитно какво ще предприеме тази жена и известно време я наблюдавах от разстояние. Прегледа още няколко книги и на всяка от тях прочете финала. Разочаровах се, когато в крайна сметка не си купи нищо. Чудя се каква е причината и какво я спря. Искаше ми се да я попитам защо си избира книга по такъв начин, но не можах да събера смелост да заговоря непозната. Жалко, така и няма да разбера какви бяха мотивите й.