Моя приятелка наскоро се изнесе на квартира и започна да живее сама, след като дълго време споделяше едно жилище със съквартиранти.
Говорих си с нея за това кой е по-добрия вариант и какви са основните разлики между двете. Ето какво ми сподели.
Когато живееш с други хора неизбежно трябва да се съобразяват с тях. Кога спят, кога ядат, кога са на работа и вкъщи, трябва ли да им пазиш тишина в момента и удобно ли е да поканиш гости или ще пречиш. Когато споделяш едно жилище със съквартиранти, освен това ти е някак неудобно да оставиш мръсни чинии в мивката, да запълниш простора само с твои неща, да не чистиш от време на време и т.н. А на всеки от нас понякога му се иска да помързелува и да остави задълженията за утре, нали? Всичко това се избягва, ако живееш сам. Няма кой да ти мрънка, да те съди, да те обвинява за това или онова.
В такъв случай изглежда, че да си сам у дома е най-приятно. Но наистина ли е така, питам приятелката си.
Отчасти, да. Но да си сам също има недостатъци. Най-същественото е, че разходите стават по-големи, защото вече не ги делиш с никого. А и понякога те обхваща самота и носталгия. Всеки има нужда от малко тишина и спокойствие понякога, но друг път ни се иска да имаме приятел под ръка, с когото да обменим по някоя и друга приказка. Така че най-големият недостатък на това да живееш сам май е, че наистина си сам.