Писмо до по-младото ми Аз

Здравей, младо Аз,

writing-a-letterЕдно нещо искам да ти кажа – с годините животът ти ще става все по-хубав! Сега вече може да си отдъхнеш. Все пак той е изпитание и те изправя пред предизвикателства преди да видиш светлината в края на тунела. Накрая ще намериш баланса, който така дълго търсеше. Не мога да гарантирам, че няма да има и неприятни моменти, но те са твои учители, не се страхувай от тях, приспособявай се.

В момента се чувстваш добре, спокойна си, но продължаваш да искаш най-доброто от живота. Имам чувството, че това твое търсене, този стремеж да си поставяш все по-високи цели, никога няма са утихне. Човек трябва постоянно да се развива, но и да се раздава, нали така? Ако се бориш с всички сили, ще достигнеш невъобразими висини.

Спомням си как не можеше да намериш мястото си в този голям и страшен свят. Не се опитвай да се впишеш, това не е за теб. Опитай се да изпъкваш, да блестиш със собствената си светлина, да виждаш света през собствените си очи, и ще пожънеш успех. Мисли, просто мисли, а не следвай останалите. Това ще се зачете, повярвай ми.

След тъмнината има светлина. Всичко, през което си преминала, си заслужава! В един момент ще го осъзнаеш. Сега може би не го виждаш, но от мястото, където съм в момента, всичко това се вижда ясно. Мислиш си, че ми е лесно да ти кажа тези неща, защото знам какво ще се случи. Никой не те познава по-добре от мен, затова трябва да ми повярваш. Обмисли хубаво това, което ти казвам, и знам, че ще достигнеш до моята истина, която всъщност е и твоя.

Google+ Comments