Ако попитаме едно дете има ли празник по-хубав и от рожден ден, почти съм сигурна, че отговорът ще бъде 1 юни. И как иначе? Тогава отбелязваме най-чистият, най-пъстрият и най-обичаният празник – Денят на детето.
Първи юни винаги искри от усмивки и настроение. Без значение от метеорологичните условия, слънчева топлина е изписана на лицата ни. Навсякъде се организират шумни джамбурета в чест на мъниците. По мои наблюдения пък и възрастните се забавляват наравно с наследниците си.
Площади, паркове и детски центрове предлагат всевъзможни лакомства, забавления и изненади за хлапетата. Има надуваеми замъци, торти и атракциони. В този ден всичко е позволено – няма граничения за яденето на шоколад или пък че е пропуснат следобедният сън.
Няма значение колко пъти ще се скача на батут или ще се вози на люлките. Защото в този ден празнуват не само децата, но и възрастните. На този ден всички си припомняме какво е да бъдеш дете, да се радваш на малките вълшебства, които животът всекидневно ти поднася. Да обичаш истински и с цялото си сърце. Да се смееш високо, да ходиш бос, да ядеш сладолед и да намажеш с него новата блуза. Но на кого му пука? Днес е позволено.
И за финал искам да ви припомня част от Женевската декларация за правата на детето, която гласи, че извън всякакви съображения за вяра, народност, раса или пол, децата трябва да получават най-доброто от човечеството. Ако детето е гладно, трябва да бъде нахранено, ако е болно – излекувано, сирачето – приютено, а обърканото дете – разбрано, подкрепено и вразумено.
Най-чистият празник
