Въпросът „На теб какво ти се иска?“ е част от наследството на моето собствено поколение, с което се сблъскват днешните родители. През 70-те и 80-те години пазехме свободата да следваш желанията си, като противоотрова срещу всички задължения, с които бяхме израснали. Всъщност това беше просто опит отделният индивид да си намери по-добро място в рамките на обществото – напълно основан бунт във възрастта на политическия инат. Въпросът „На теб какво ти се иска?“ беше устна декларация, че при никакви обстоятелства не бихме притиснали отсрещния.
От онези години, когато всичко се свеждаше до политика, ситуацията в Западна Европа се е променила в посока повечето неща да се свеждат до психология. Средностатистическият човек обаче вече не изпитва желание да потиска отсрещния – бил той дете или възрастен. Това се е превърнало в неделима част от общата ни ценностна система. С други думи – стига да мога да правя и получавам всичко, което ми се иска, ще имам възможно най-добрият живот.