В първия материал в блога за новата година започнах темата за това, че каквото и да стане, то животът си знае работата. Докато първоначално текстът беше малко по-теоретичен, то този материал ще даде нагледен пример. Той ще подкрепи изложените тези и ще ви послужи като доказателство, че понякога просто трябва да се пуснете по течението.
Всъщност ще ви споделя две истории – една любовна и една работна.
Любовната е свързана с мой приятел, който след пет годишна връзка със своята приятелка, се разделиха. Те бяха на етап брак, а накрая се оказа секира. Приятелят ми беше изпаднал в депресия, защото си мислеше, че е открил любовта и че всичко се е подредило. Някак беше приел ситуацията с всичките й минуси и плюсове за даденост. И това бе грешката.
Въпреки развръзката обаче, аз му казах да се успокои, защото нещо много хубаво го очаква. Честно да ви кажа, той ми се изсмя, защото съм била вечният оптимист. Но след няколко месеца дойде при мен и се извини. Защо ли – защото съвсем случайно писал на стара позната в социалните мрежи и нещеш ли, взели че излезли и се харесали. Краят е напълно щастлив, защото 6 години след тази случка, те вече са законово семейство и очакват второто си дете.
Втората история е моя лична. Тя е за това как напуснах предишната си работа, без дори да имам нещо предвид, без много спестявания, а само с едно подготвено CV. Просто един ден усетих, че се задушавам на работното си място и трябва да подам молба за напускане. Направих го и в обедната почивка кандидатствах на няколко места. И знаете ли какво – още следобед ми се обадиха от две места. След няколко дни от още и така само за две седмици успях да си намеря нова работа. И щастието е, че вече пет години се чувствам удовлетворена, на място и много продуктивна.
Успях ли да ви убедя с тези истории, че животът си знае работата?