Днес моят дядо става на 75 години. Той е най-прекрасният човек на света. Нямам думи да опиша колко много е направил за мен. Наистина е страхотен. Благодарение на него имам най-прекрасните спомени от детството си. Родителите ми работиха в чужбина, а баба и дядо гледаха мен и сестра ми.
Те бяха доста млади, в сравнение със сегашните баби и дядовци. Обграждаха ни с толкова много любов и внимание, постоянно мислиха как да ни направят по-щастливи и по-щастливи. Времената бяха хубави, цареше толкова любов и безгрижие. Наистина не мога и да си мечтая за по-хубави спомени. Бях една малка, сладка принцеска. Осъзнах, че когато пиша за това изпитвам толкова много носталгия. Отглеждахме всякакви животни, въпреки че живеехме в град. Имахме зайци, кокошки, пиленца и какво ли още не. Грижех се за животинките си и прекарвах цялото си време на двора. От тогава съм свикнала да съм близо до природата и до днес не мога да прекарвам дълго време далеч от нея. А ти как прекара детските си години?