Ние сме стилни от мозъка на костите си чак до върха на обувките си, до дръжката на чантата ни, до телефоните в ръцете ни. Последните са нашият аксесоар, който ни помага да сме във връзка със света, да се снимаме, да си правим клипове, да ъпдейтваме статуса си във Фейсбук и Туитър, както и редица други все толкова “необходими” неща. Дали?
Харесваме мобилните джаджи, но колко всъщност са ни нужни. Истината е, че в даден момент ги израстваме и не са ни вече чак толкова необходими, колкото и силен да е навикът ни да сверяваме мнението си с коментарите във фейсбук, например.
Нека обаче да си направим експеримент и да премахнем телефоните, таблетите и лаптопите поне за ден от ежедневието ни. И какво ще видим. Помислете колко често и къде сме с телефоните си. Когато сме с приятели и стоим на една маса понякога всички утихваме, за да се поровим за малко в телефоните си. Когато сме с половинката си много често сме заели позиция, в която сме си обърнали гръб или сме застанали много близо, но всъщност сме далеч, гледайки към електронния екран. Наблюдавайте игрите на децата, когато са близо до компютри или друга техника.
Отстрани ситуацията изглежда така – притихнали сме, отдалечени, вглъбени. Не общуваме с приятелите си, а вместо това си пишем! Обърнали сме гръб на половинките си, вместо да разговаряме и да се прегръщаме. Децата не си играят, а се занимават индивидуално без да комуникират.
Комуникацията е важна част от живота ни. Ако не се фокусираме върху телефоните, таблетите, които да ни казват по кои теми да разсъждаваме, ще можем ли в един момент да създаваме индивидуално теми за разговор. Ако ги няма, бихме могли да мислим повече, да създаваме повече моменти на близост и да се радваме повече на нещата, които започваме да забелязваме – нова дреха, промяна в нашия град, залеза, сезона, хората, които минават покрай нас.
Ако поне един ден се посветим на реалните неща и сме за малко офлайн, ще осъзнаем, че идеално можем да се справяме и без постоянно да надзъртаме и сравняваме света с този от екрана на телефона. Смартфоните са наш компас, за да имаме определен тип информация, но не и наше ежедневие, не и наш свят. Светът ни са хората, които обичаме – техните очи, техните усмивки, тяхното поведение и отношение. Светът ни е смях, сълзи, разправии, веселби, празници, делници, срещи, прегръдки, аромати, докосвания… всикчо онова, което може да се усети, само когато не си в мрежата.