Ноември, за щастие, се оказа много благосклонен. Прогнозата за времето през уикендите беше повече от добра и с приятеля ми решихме да се поразходим някъде, докато температурата още го позволява. Опаковахме багажа, взехме всичко необходимо и се запътихме към Родопите – Велинград, където е родена майка ми. Бяхме си набелязали едно еко селище на няколко километра от него, където да отседнем. Намира се на десетина километра от Цигов чарк и Велинград – село Дорково. Бяхме гледали снимки в сайта му, които бяха толкова красиви, че просто нямаше как да устоим.
След като се настанихме отидохме до Цигов чарк и се разходихме покрай язовира. Есента правеше всичко още по-красиво и цветно – във всички нюанси на жълтото, червеното и кафявото. В такива моменти наистина можеш да усетиш как мястото буквално те зарежда с естествеността и с красотата си – чувстваш станалата митична вече своя връзка с природата, от която произлизаш.
Вечерята прекарахме в селището, където има страхотна механа, а атмосферата е доста по-интимна и приятна от кой да е ресторант във Велинград. Храната беше много вкусна – казаха ни, че по-голямата част от продуктите са „родопско производство“, дело на местни хора, а не на фабрики с конвейер. Беше подкрепена, разбира се, и с хубаво вино – домакините ни определено бяха ценители и имахме голям избор.
След като се наспахме отново се върнахме в механата –този път за закуска, и ни изненадаха с вкусни мекици, прясно мляко и други вкусотии. Прекарахме си супер! Тази почивка беше едно невероятно приятно бягство от скоростния и стресиращ живот в големия град. Скоро ще кача снимки във Фейсбука 🙂