В момента, в който човекът е започнал да обръща повече внимание на външния си вид, да украсява лицето и косите си, да съчетава различни парчета за създаването на облекло, то тогава е започнала да се оформя цивилизацията.
Модата е много субективно понятие в историята на човечеството. Първоначално за дрехи са се ползвали обработени кожи, растителни елементи – най-често кори и меки сухи листа, които са се обработвали, нанизвали на връви, прикачали слой след слой, за да постигнат определена плътност, така че да няма видимост към части от тялото. По-късно от някои растения е започнало извличането на тъкани. Преденето, плетеното и тъкането са се появили.
Днес казваме, че облеклото е цивилизационен признак. В широк смисъл – това е мярка докъде е развито едно общество. При много африкански народи именно по цветовете, украсата, извличането на тъканите и създаването на самото облекло (независимо колко оскъдно е то) се съди по прогреса на племето. Цивилизационен признак в тесен смисъл означава белегът, който определен географски регион е оставил върху модата. Така европейското облекло има един вид, американското друг, азиатското трети и така нататък. Тук не се измерва пищността на материите и украсата, често променяни през отделните исторически епохи, а частите на облеклото и характерните особености в съчетанието и мотивите. Така например американските дрехи са по-практични, удобни, не изискват голяма поддръжка, по-широки и по-дълги са. Европейските облекла се открояват със значимо внимание към детайла, по-ефирни тъкани, по-къси и по-вталени. Азиатските са по-семпли, с повече плат, с голямо внимание към шаловете, кожите. Преобладават по-ярки цветове, флорални елементи, точки и райета.
За да придобиете обща представа можете да направите най-простото нещо – google-нете europeаn, asian, american fashion и разгледайте резултатите. Те в никакъв случай не са представителна извадка, но донякъде ще ви помогнат да се ориентирате. Вече знаете какво да гледате – цветове, материи, елементи.