Онези нови обувки, два чифта дънки, роклята от витрината, червило и лак в същия тон… Пазаруването е страст и ако някоя жена ми каже, че не обича да обикаля по магазините и че не е никак суетна, ще и кажа, че явно не познава себе си. Всяка от нас обича да изглежда добре. Дори онази, която не е облечена по последна мода или не носи почти никакъв грим, има представата или поне всеки ден се оглежда в огледалото и оценява образа си по някакъв начин. Ние всички го правим, но някои имат по-високи изисквания от други и това зависи от ред причини – финансово състояние, семеен статус и среда, в която се движим.
Пазаруваме изключително по празниците, на черни петъци и когато предстои повод като рожден, имен ден, сватба, кръщене. Тези случаи обаче са крайно насочени към харченето на пари за някого другиго. В действителност отделяме средства за себе си единствено след заплата или когато ни се случи нещо в живота, си позволяваме да си купим това или онова.
Ето така стоят нещата. Средностатистическата жена, със средностатистическа работа, която плаща сметки и се грижи сама за себе си, пазарува или след заплата и при необходимост – предстои и повод или няма нови здрави обувки за сезона, или лекува любовна мъка. Терапевтичното пазаруване е с цел вдигане на самочувствието и отърваване от старите облекло и вещи, които я дърпат назад към миналото. 
През това време не гледа портфейла, не следи точно колко харчи, а харченето се измерва само с “докато се почувствам добре”. След като този прилив на пазаруване мине, може да се окаже, че е надхвърлили бюджета си, но жените рядко съжаляват за направените покупки.
Кога ТРЯБВА най-много да пазаруваме?
Всеки ще отговори различно на този въпрос. По мое мнение трябва да пазаруваме точно тогава, когато видим нещо, което ни хареса много и ни стои добре. Да пазаруваме сами, независимо от ситуацията и повода и независимо от емоциите, които ни връхлитат. Тогава всяка покупка ще бъде наситена с нашата енергия, свързана с личен избор и беземоционална, което ще прави дрехата една от малкото, които няма да изхвърлим при стрес или лична криза.