Днес продължавам темата за културната тенденция към уважение на правото на околните да живеят максимално добър живот. Миналият път завърших с тезата, че щастието зависи от свободата да правим и получаваме всичко, което искаме, без някой да ни ограничава. Но въпросът е значително по-комплексен. От опит знаем, че факторите, които ни карат да живеем по-добре са съвсем други. Например умението ни да си поставяме цели и да постигаме поне част от тях. Или свободата да мечтаем да формулираме и реализираме…