„В началото бе словото.“ Пардон, в началото и в средата, и по средата на средата, и в края, и в края на края бе обичта във всичките й проявления и измерения: облагородяваща, прераждаща, съзидаваща, изпепеляваща, вдъхновяваща… Толкова много думи са изказани за нея, толкова песни са изпети, толкова листа са изписани, а един глагол и едно местоимение, прознесени и доказани, са достатъчни: Обичам те! И после? После идват очакванията, изискванията, рамките, в които се опитаме да сложим обичания субект, надеждите…