Често в ежедневието си сме прекалено изморени, изнервени и напрегнати, за да мислим или обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Честно казано и аз често се гмуркам в сивото ежедневие и забравям за другите цветове, а не бива.
Един ден за секунди от прекрасен, може да се превърне в най-големия ти кошмар. Защо го казвам? Днес като си пих кафето сутрин и попаднах на една страхотна статия, която беше и трогателна. Става въпрос за една обикновена игра, която се превръща в посещение на медицински център. Всички знаем приказката ” От играчка – плачка “, това се случва и с две дечица, братче и сестриче, които си играят вкъщи най-невинно, но чупят стъклото на врата в една от стаите в дома им. За нещастие обаче стъклото прерязва ръчичката на по-малкото детенце. Отвеждат 5- годишното момченце в клиниката, където професоналистите успяват да спрат кървенето, но се оказва, че е прерязана една от основните артерии на ръката. Събира се цял екип от уважавани лекари и професионалисти, които 5 часа се борят за ръчичката на това дете и накрая успяват. 11 героя дават всичко от себе си, за да може това момченце да има нормален и пълноценен живот. Когато изписват детето, ръчичката е възстановена на 95 %, като прогнозите на лекарите са да се възстанови напълно. Някои от вас ще си кажа, какво ли толкова ме е трогнало, все пак това им е работата на лекарите, но аз не съм на това мнение, в мнго случаи каквото и да правиш не винаги нещата завършват с щастлив край, но когато си вложил сърце и душа в работата си, успяваш да дариш на едно дете втори шанс за пълноценен живот. Не искам да описвам, колко сложна е била операцията за възстановяване на функциите на ръчичката, защото и не съм достатъчно компетентна, но аз адмирирам тези хори, които всеки ден се сблъскват със съдбите на пациентите си и влагат душата и сърцето си, за да им помогнат. И най-хубавото е че те не си правят селфи за всеки спасен живот, за да събират лайкове и популярност, а се задоволяват с усмивките на лицата на своите пациенти.
Благодарна съм, че в България все още има добри и сърцати лекари, които предпочитат да работят тук, в тези условия на труд, с всекидневните заплахи на близките на пациентите им, защото искат да са в нашата родина и да работят за по-доброто бъдеще на нашите деца.
